narrativebg.blogg.se

Гоше Морано

 

 

     Това да си от града и да си нямаш село за училищната ваканция, не беше познато. През ваканцията се ходи на село или на море, по-често на село и на море.

      На море ме пращаха на пионерски лагер в Обзор. Друг път съм ходил с мама на Солниците до Бургас, в жепейската станция. Бил съм с родителите на мама и на Поморие, в бараките на бай Димо Бахчеванов.

     А на село ме водеше татко в Кюстендилския край, при баба и дядо. Там, в Осоговската планина над Палатиково, беше родовата махала и двайсетина къщи съхраняваха паметта на преселник от Македония след въстанието от 1903 г.

      Татко разказваше за Гоше Морано само на село. Просто там всички знаеха за какво говори. Ако сабале се наплискаме хубаво за разсънване на извора, татко ще припомни на чичо, че Гоше Морано си е мил лицето само като топне два пъти с показалец в извора и намокри леко клепачи. Чичо веднага разбира приказката на татко и припомня, че Гоше Морано само веднъж е ходил на лекар, понеже не дочувал. Докторът му казал:

      -   Мокрил си си ушите, чичо Гоше.

      -   Никога – отричал Гоше Морано.

     Ей тия легенди за Гоше Морано винаги съм се чудил как могат да съживяват детските спомени у чичо и татко. На село какво друго е имало, освен бъзици с Гоше Морано? 

      Едно основно училище за пет родови махали, все преселници от Македония. Църква нямало, магазин също. След девети септември 1944 г. се опитали да правят текезесе по нашия ръбест и планински край, но къде ще стигне трактор по тия чукари, върнали на хората по няколко частни ниви, да имат за люцерна и за зеленчук.

         В наше село на мегдана само една дървена барака се мъдри. С голям казан за варене на ракия. Това е. Е, има и една бакалия, но тя е чак на пет километра от казана. При асфалтовото шосе, където спираше междуградският рейс „Чавдар“ и ни стоварваше с татко по време на ваканцията. Татко все ще купи нещо от бакалията, ще стегне вървите на моите обувки и пеша тръгваме по коларския път за село.

        Вляво се белеят руини от стара еврейска сушилня за сини сливи. Тук дядо се продавал сливи. Цели волски коли натоварени с кошове. Евреите ги сушели, пакетирали и транспортирали за Германия. Добри пари е изкарвал дядо тогава, според татко. Веднага купувал с тях още земя и гори. После комунистите всичко му взели. Той не искал да дава, но тате помни как дошъл един папуняк и казал на дядо, че ако се дърпа, „ще го попляска“. Дядо върл македонец, не му пука. Отгледал е четири сина и една дъщеря, няма да се даде лесно.

          Синовете един ден всички се явили пред портата му.

      Татко помни тия неща. Била купонна система, ако дядо като частен земеделец внесе брашно в текезесето, на синковците, дето са по градищата, дават купони за хляб, ако не - глад. Дядо внасял редовно, но един ден всички пред портата му. Баба се зарадвала, разточила зелник, мътеница се лее на софрата. Дядо съсредоточен, усеща че става нещо и ги пита как така всички решиха да гостуват наедно? Те, момчетата му, гледат в земята, срам ги е да кажат.

          Най-големият е военен в самолетната база на Божурище. Вторият, даскал в Горна Джумая. Третият -  миньор в Бобовдол. Най-малък татко, след него само сестричката. Татко завършва електротехника в Радомир, но и той дошъл, вместо да си гледа изпитите.

          Ручали сладко на обед, пък дядо излезе в двора. Разходи се до магарето в обора, огледа козите, отбие се до кравата, даде бучка сол на овцете. Усеща дядо, че нещо не е наред. Всички дошли наедно и гузни. Иде и до кочината да види голямата свиня, а по пътя му квачката се тътри едва, едва. Петел се не види.

        Кой да знае, че на моя дядо животните му давали знаци. Само той ги разбирал тия нишани. Вече бил убеден, че нещо не е наред и свърнал към сайванта. Там синковците ядат сушени сини сливи с орехови ядки. Деликатеса на баба: маха костилката на синята слива и слага на нейно място орехова ядка, после навърже един гирлянд от това на канап и остави сливите да се сушат. Лапат синковците и мълчат.

         -  Хайде казвайте! - подканва ги дядо.

        -   Тате, - отворил уста големият – казаха ни да не се връщаме на работа, докато не влезеш в текезесето. А на Мичо са му казали, че няма да му дадат диплома – кимнал той към баща ми.

       Дядо беше висок, снажен мъж. Но и на ум бе голям. Виждал съм го как  се връща с воловете през портата, води ги отпред, а колата тегне над добичетата и те го ръгат. През това време обаче баба, видяла че си иде дядо и го посреща в двора, пък му хортува кое как е. Дядо слуша внимателно и кима, не прекъсва баба. Воловете в ниско, тежи им колата и ръгат кръста му с рогата, но той не мърда. Чака баба да се изкаже. Умен човек беше дядо. Така и тогава:

        -   Не бойте се, няма да загубите работа. Влизам в текезесето – казал дядо.

       Пък стане и слезе в зимника. Наточи жълта ракийка от бурето в стъклено прозрачно шише, върне се. Сипе на всички по чашка, вземе своята и им покаже един нов ритуал, дето още го пазим потомството му. Отсипал капка на пруста и казал:

        -   А да не е източно!

        -   Какво значи това, тате? – пита чичо Борис, миньора.

       -    Ако ви питат комунистите, щото и тяхната няма да я бъде вечно, що значи тая приказка, речете им да не се източва бурето, да има. А вие си знайте истината. С политика не се занимавайте, не ви трябва на баир лозе. Цанков го уважавайте. И не ни забравяйте на село с майка ви! Идвайте, водете деца и внуци. След време, понеже няма да ги бъде дълго тия дето сега прибират земята, да си потърсите своето. Четиридесет декара земя и още толкова гора е наша наоколо. Щях да правя швейцарски кантон за вас, а тя каква стана? Пръснаха ви като пилци, а земята и горите ги секвестираха…

       И заплакал. Тате казва, че не го е виждал никога да плаче, освен сега.

    Минаваме старата порутена еврейска сушилня и пред нас букова гора. След нея е кладенчовата поляна, после върлото и ей я отсреща нашата махала. Като пейзаж от стар патриархален разказ е. Плетищата са овехтели вече, но атмосферата е пасторална.

      Баба и дядо ни виждат и излизат да ни посрещат щастливи. Дядо ме гали, нали съм му внуче, че и името му нося. Баба разпитва татко за мама, за работата му, за туй-онуй.

       Баща ми постои ден два, остави ме за ваканцията и си тръгне.  Преди това свърже някоя крушка, поправи контакти, ремонтира ел. таблото, нали е завършил техникума в Радомир. Разбира от токове и електричество. Дядо гледа, съгласява се, доволен е. Има вече крушка над леглото. Баща ми я прави модерна, нощна, забита в бакелит. Носи той в чантата някои неща от града, други купи от бакалията. Стегне тоците, пък и по дърветата се катери. Набере една кошница от любимите си круши петровки, вземе торба сушени сливи и ябълки, дамаджана ракия от дядо. Готов е за път.

     Дядо отвърже магарето Марко, сложи му самар, натовари го с багажа на баща ми и изпроводи синковеца до асфалтовото шосе. Като тръгне автобуса, дядо влезе в бакалията и купи повечко брашно, сол, захар, кибрит. Вземе и няколко дини. Всичко останало си произвеждат сами с баба…