narrativebg.blogg.se

        Асфалтираха улица „Ген. Заимов”

 

 

     В нашият град нямаше асфалтирана улица, всички бяха с павета. Имаше и калдъръм, в старата част около сградата на възрожденското женско дружество.

       Първо асфалтираха улицата от пазара до гарата.

    Някога майсторите като са строили мостове, са вграждали жертва. Баба Чима ми ги е разказвала тези неща. Аз не й вярвах, но караконджулите веднага разбират кой не вярва и го набелязват.

       Една циганка стои срещу леярната фабрика и гледа нагоре към пазара. Цялата наша банда се спуска с колелета оттам. Караме без ръце по новия асфалт и вятъра ни вее, вее. Циганката носи нещо в торбата си, пък спира да почине. Колоездачите профучават покрай нея и махат ръце във въздуха. Румбата хваща колелото и се обръща преди завоя към гарата, да види не идва ли лека кола отгоре. Циганката гледа как и аз се обръщам, но не хващам кормилото. То се измества встрани, велосипеда се удря в бордюра на новата асфалтирана улица и аз политам отгоре му.

      Голяма гюрултия станала, струпали се хора, а циганката се вайка:

      -  От това човек не става…

     Права е била, аз не бях вече човек, а лястовица. Един сокол се устреми хищно към мен, но му се изпречи орел…

     Събудих се в болницата след дълго отсъствие. През това време другата ми баба, по майчина линия, дала обет. Всеки ден да чете специални текстове от Молитвеника. Като почина дядо след години, аз бях в чужбина. Но баба и тогава намерила време да прочете обещаното. Тя ми го каза…

     Възстанових се постепенно, но не бях вече същия. Не тичах по топката, не се запилявах без време, започнах да чета книги и да трупам библиотека. В осми клас прописах нещо като криминален роман. Сашо Петров, сина на гаровия доктор, чете от него. Той е добър шахматист, играехме всяка вечер. Видя ме, че пиша и попита какво е? Така той стана първият ми читател.

    Нашите направиха курбан след време, майка ме води и да ми леят куршум. Против уроки и магия. Баба пък четеше Молитвеника, но ми даде и талисман. Увити в специален плат предните крачка на къртица. Да вървя все напред, къртиците не се обръщали назад. Татко взе решение да откаже скоро цигарите. Всеки имаше свой принос към оздравяването ми, даже и брат ми.

     Бандата пристигнала с велосипедите в градинката и гледат, че ме няма. Почакали малко, пък Румбата се върнал назад да ме търси. Пребледнял като видял как един мъж ме носи на ръце и ме слага на задната седалка в москвича си. Бил съм целият в кръв. Румбата веднага подкарал към службата на майка ми, да й каже. Ама мама на почивка в Хисаря, лекува си бъбреците. Леля Пенка, майката на Пешо Фунийката, работи като счетоводител при мама. Чула тя, че е станало нещо и звъни по жепейския телефон да разпита Пешо. Той й казва същото, дето е разбрала вече от Румбата и което за миг узна цялата махала. Веднага служебната уазка тръгва към Хисаря, да доведат мама.

    Брат ми е по-малък четири години от мен, мотае се по махалата. Все се грижеше за котките. Лекува ги нещо вкъщи. На вратата обаче се звъни. Гледа брат ми Румбата и Пейо носят моето колело. Казали му, че съм паднал и съм в болницата. Качили се в асансьора и си отишли, а колелото изкривено. Стои като паметник в средата на фоайето.

   Мама много се притеснила, че е станало нещо лошо с мен. Докарала я уазката от санаториума и тя се качила до вкъщи да ми вземе някакви дрехи. Шофьора долу чака, да я хвърли до болницата. Излиза мама от асансьора на нашия етаж и пред погледа й брат ми. Взел един нож в ръка, смърча, хълца и реже гумите на велосипеда. Той за котките се грижи, че за батко си ли няма…