narrativebg.blogg.se

        Гара Стряма

 

       Преди тунела „Козница” има малка гара с две двуетажни блокчета и кръчма. Това е гара Стряма. Там слизали работниците и отивали да копаят железопътният тунел. След това гарата останала и пътническите влакове спираха на нея.

       Началник гара беше Фриц, немец. Живееше с майка си в едното блокче на първият етаж. На вторият етаж живееха баба и дядо, родителите на мама.

       Баба се грижеше за останалите два апартамента в блокчето, които жепейци ползваха за почивна база. Дядо работеше при мама и всеки ден пътуваше с мотрисата до града и обратно.

      Аз като излязох от болницата видях какво е направил брат ми с колелото, но не му се разсърдих. Докторите ми бяха казали цял месец да не ходя на училище, да не чета, да не гледам телевизия, да не си подстригвам косата.

     По онова време по училищата плъзнаха въшки и всички момчета задължително бяха офъкани „гребенче”. Момичетата също трябваше да отрежат плитки. Сутрин даскалицата минаваше с един молив и правеше с него проверка на косите.

      Аз обаче бях с коса и даже имах бележка от лекар, че не трябва да бъда подстригван. Заради сътресението на мозъка. След като мина месеца, мама ме заведе на кино и гледах „Слона моя приятел”. Изглежда съм бил замаян от мелодрамата и индийските танци, та ме заведоха пак на преглед. Дадоха ми още един месец, да си почивам. Това било задължително. Мама кима с глава и още на обед се качихме на мотрисата и отидохме при баба на гара Стряма. Къде по-добре може да се почива?

      Баба щастлива, аз съм любимото й внуче. Сготвила ми „бабина супичка”, направила сутляш. Мама хвана обратната мотриса, а ние с баба чакаме да се върне дядо от работа. Докато чакаме баба ми говори, говори. На нея мед й капеше от устата. Разказва ми живота си, каква била като малка. Как играла театро в читалището, как се влюбила в Борис. Но той богаташки син, имали вършачка, а тя бедна цветарка. Работи по градините, за да помага на Старио тате. Тя така наричаше баща си, шивач и красавец. Гледа ни от голяма стара фотография с избелял образ. Старио тате с една игла издържал пет деца и жена си. Не е лесно.

     Баба се сеща нещо и слизаме до долния етаж да занесем от млякото с ориз на Гроз-мама. Така съм запомнил името на майката на Фрицето. Гроз-мама е възрастна слаба жена. Отваря вратата с усмивка, кани ни в изискана стая, подредена по немски. Черпи баба с кафе, но тя отказва. Гроз-мама го слага пред баба, нищо че тя всеки път й обяснява, че заради нервите не пие кафе. Гроз-мама кима, фъфли под носа си „да,да” на своя език,  усмихва се пак и казва на баба, че го е направила с леблебия, специално за нея. Баба се трогва, а после насаме ми казва за себе си, че има „баланс на съвестта”, което ще рече: уважение за уважение, нищо че е германка.

      Гроз-мама шие на една кука вази и кошнички, след това ги колосва върху стъклени буркани и показва на баба как става. Баба веднага схваща, защото тя е завършила стопанско училище и дори може да направи торта от хляб. Гроз-мама пита баба защо курабиите, които е направила по нейна рецепта са меки, а не твърди? Баба вкусва меката курабия и веднага разбира причината. За да са твърди се правят със свинска мас, не с масло. Гроз-мама се сеща, че е забравила тази подробност от рецептата.

     През това време аз разглеждам фотографията на един мъж с каска. За мен това е фашист, но баба не дава да употребявам тази дума от уважение към Гроз-мама.

     Баба разказва на Гроз-мама за мен. Как съм паднал, каква беля е станала. И прави жест с ръката, размина се, малкия дявол. Гроз-мама разказва пък за Фриц. Фриц това, Фриц онова. Аз си играя с едно немско стъклено топче, почивам си, но ухото ми все към акцента на Гроз-мама. Била му казала „Фрице, мама…”, била му повтаряла „Фрице, мама…”. Ето пак настинал, тези нощни смени. После показва на баба една нова пижама, която му купила от Клисура. Баба веднага се заканва още утре да иде да купи такава на дядо.

    Чува се тропане с точилката отгоре. Баба тоя път маха с две ръце. Мани, мани. Голяма загори тенджера. Става, тръгваме по стълбите, дядо си е дошъл вече. Влизаме и баба ахва. Дядо като разбрал, че внучето ще поостане, решил вече да купи телевизор. Мама взела служебната уазката, качили го на мотрисата, а Фриц помогнал на гара Стряма да го донесат до вкъщи.

     Гледам го Фриц. Един висок, възрастен, с фуражка, леко пълен, но жепейската униформа му отива. Не ми се връзка образа му с ехото в главата ми: „Фрице, мама, Фрице, мама…”

    Баба го кани да седне, но той бърза, на смяна е. Баба веднага се сеща да му даде от нейните твърди курабийки и му обяснява, че трябва да се правят с мас, с мас. Той взима пликчето, кима, благодари и тръгва.

    Аз гледам открехнатата врата на апартамента, чувам токовете от жепейските му обувки как тракат, отдалечават се и заглъхват. Обръщам се към баба и дядо, и – нали съм дете – изръсвам:

     -  Фрице мама, що си по пижама? Ще настинеш чедо; ех, че си говедо…

     Баба и дядо прихват да се смеят, а баба след това ме предупреждава строго:

      -   Да не си го казал пред Гроз-мама!