narrativebg.blogg.se

      Пчелите на баба Мика

 

     На гара Стряма освен Фриц, работи и сина на баба Мика. Тя беше пчеларка. До пионерския лагер им бяха дали по постановление земя и  имаха малка виличка с дворче за пчелите. Едно време, ако гледаш пчели, общината ти дава за временно ползване малко земя, така държавата насърчаваше отглеждането на пчели.

     Моята баба през ден  при комшийката Мика. Бъбрят си, приятелки са. И все в пчелите гледа. Нещо я привлича. Кошерите на Мика спретнати, подредени, боядисани. Пчелите дисциплинирани, знаят къде да влязат, не се блъскат пред входа, изчакват се. Да се чудиш кой ги създал толкова умни. При това работливи. Жужат, кръжат, летят, не се спират. Пренасят.

     -  Всичко зависи от пчелата-майка - обяснява баба Мика и ни показва що е пило, що е восък.

    Аз и моята баба сме надянали широки мрежести шапки и забулени пристъпяме боязливо покрай кошерите. Мика е гологлава, със запретнати ръкавели и отваря смело капаците. Вади пчелните рамки, показва запечатаните с мед килийки.

      - Пчелите защо не я жилят, познават ли я? – питам с интерес аз, а двете баби се смеят, но тихо, че пчелите не обичали шум.

     След обиколката около кошерите сядаме пред виличката. Мика ни черпи с акациев мед. Мажела с оцет ръцете, затова не я жилят. Обяснява на мен. Аз го запомням.

      Чистият мед се дипли от една лъжица, която държа високо. А баба пак започва да бъбри колко е хубаво човек да отглежда пчели. Само при тях имало комунизъм. Мика клати глава и пак припомня колко е важна пчелата-майка. На изпроводяк Мика дава малко бурканче с мед за дядо. Но баба го пази за мен.

      Баба много бъбри, тя е общителна, пита, разпитва. Вече знае всичко за Мика. Чула е, че пчеларката мечтае да посети някога Рилския манастир и уговаря дядо да я заведат. Внучето също ще го види, ще мине през оная дупка, за здраве.

      На скалата, където е живял светецът Иван Рилски, има една дупка и всички минават през нея, за здраве. Баба и дядо са минавали, но заведоха Мика и мен. Ние също минахме.

      Мика се кръсти и очите й светят. Гледа с благоговение баба и вече е решила как ще й се отблагодари. Подари й кошер със специална пчела-майка.

      И от този ден баба и дядо станаха пчелари. Кошерите постепенно се увеличиха. Аз пак навличах було, мажех ръце с оцет и ги опушвах с едно духало, докато баба им сипваше сироп, за да ги захранва. Заякваха работничките, по полето пълно с тях.

       Баба ме водеше да се къпя на един бент над моста в Стара планина през лятото и по пътя все от нашите пчели срещахме. Пърхат над цветята, къпят се в прашец. Само при тях има комунизъм, повтаряше баба и се радваше.

      Дядо купи центрофуга, а вечер четеше пчеларската енциклопедия.

      Един ден дойде телеграма и баба много плака. Бе починала майка й в Долна Баня. По-късно се разбра, че братята й бяха фалшифицирали подписа й и баба остана без наследство в родното си място. Но с дядо ходиха в общината и им дадоха по онова постановление малко земя до гората. Там пренесоха кошерите и центрофугата, а моята майка докара с камион една барака.

    Нашите пчели летяха чак до Чамкория за вкусен мед. Издръжливи бяха. В гените им живееше оная пчела-майка на Мика от Стряма.